когато снег в стотинка се превръща. 
Да се изрукаш през джамо :
"Заклашьте ле гуето, Мамо ?"
Да нарежеш тронка дреболии,
дропчица - две, три фелии.
Да си навариш суи чушчи с ууо,
да се налепиш като куче глууо.
Да вардиш разкопаното по плошчадо,
да не станеш ти небесно чадо.
И недай си Боже а се лизнеш,
в баруга с лейна че поджизнеш.
Варди се в селото ни големо,
оти че те научаа дори в джандемо.
Не мой гледас людето, 
оти че ти пати портмонето.

Vrachkov